Малкоповече за мен

В амплоато ми на социален педагог много близки до мен, до моята емпатия са новините около отчуждението, детското насилие, грубостта и дори тормозът между децата в училището се превърнаха в теми, които не ни плашат за съжаление. А трябва да ни шокират.

За това все по-често ние родителите, учителите, обществото като цяло е важно да се замисляме върху поведението си.

Къде завършва и къде започва способността емоционално да разбираме, да уважаваме и да се поставяме в положението на другия? Дали съчувствието може да се възпитава? и Възпитава ли се? Има ли отговор срещу безличността и безличието? А срещу уважението, самочувствието и обичта към себе си…

"Ако се слушах, щях да се чуя"

Съпричастността и съчувствието е придобито умение, което идва с изслушването и разбирането на другите. Децата се учат да бъдат любезни и уважителни към околните. Например: Един час всяка седмица учениците са поканени да говорят за проблемите, които са имали. През това време целия клас работи заедно, за да намери решение.

Това учи децата как да уважават чувствата на другите, без да ги осъждат.

Смята се, че часовете по емпатия ще им помогнат да заздравят отношенията си. Да съчувстват на проблемите на съучениците си и дори до предотвратят физическо насилие по между им.

Ако съумеем да обучим и възпитаме децата да се поставят да мястото на другия, от най-ранна детска възраст, ще усетим ползите от умението да развием емоционалната им интелигентност. (Дневници на благодарността; да направиш добро-безкорист и т.н.) Например в Япония развиването на характера на детето е по-важно от знанието.

Image